Хора, вие вървите все така безпокоино.
Не грейва усмивка на лицето ви.
Търсенето ли не ви оставя време,
или вие предавате времето в търсене.

С молитва в тишината трептите,
с очакване някакво силите си крепите,
и прибирайки  се у дома самотни,
натежали заспивате.

Във съня си представите свои разгръщате,
достигате своето тайно, велико потекло,
а на сутринта вие все тъй недокоснати
събуждате се, за да погледне пак вашето око.

Механично закрачвате, часа гледате колко е,
а после закуска, кафе...и срещи, денят ви със срещи изпълнен е,
сам човек по-бавно мре!

Аз искам да виждам във вас вдъхновение,
някакво светло, игриво звено.
Със шарени дрехи да ходите,
под слънцето палаво да се гоните.

И големи , и малки, красиви и не толкова красиви,
всички за ръце да се хванете, в кръг да се завъртите.
Хубави песни да пеете в един глас народен, човешки!

Спрете, изпускайте автобусите,
трябва със искам заменете.
Оставете със другите срещите и елате,
със себе си се срещнете.