Постинг
14.02.2010 15:49 -
Моментите, когато...
Моментите, когато искаме да мълчим,
чувствата , които се стремим да задушим,
се появянат, за да ни напомнят,
колко струва нашата самота - една човешка празнота.
Дупките си груби да запълним
плаче и зове ни нашето сърце.
Възпитано е нашето съзнание
да обрисува пейзажи от човешки викове.
Понякога очите ни се зачервяват от дима
на нечии лъжи,
и устните си стискаме ужасно,
търсим зов в онези викове!
Чувствата ни са само деца,
а вече се борят за живота си.
Нашите мечти са гладни просяци,
които търсят добрина.
Очите ни са влажни и блуждаещи във тъмното,
прозират, плачат те за свобода,
и след въздишка тежка и пияна
отново настъпва тишина.
Ние във дните си уплашени
се опитваме изкусно да летим,
мечтаем като ракета да изстреляме
космическата си, безкрайна самота.
И огънят от думи парещи изгаря моята уста,
но погледът не спира да блуждае,
да плаче от любов.
чувствата , които се стремим да задушим,
се появянат, за да ни напомнят,
колко струва нашата самота - една човешка празнота.
Дупките си груби да запълним
плаче и зове ни нашето сърце.
Възпитано е нашето съзнание
да обрисува пейзажи от човешки викове.
Понякога очите ни се зачервяват от дима
на нечии лъжи,
и устните си стискаме ужасно,
търсим зов в онези викове!
Чувствата ни са само деца,
а вече се борят за живота си.
Нашите мечти са гладни просяци,
които търсят добрина.
Очите ни са влажни и блуждаещи във тъмното,
прозират, плачат те за свобода,
и след въздишка тежка и пияна
отново настъпва тишина.
Ние във дните си уплашени
се опитваме изкусно да летим,
мечтаем като ракета да изстреляме
космическата си, безкрайна самота.
И огънят от думи парещи изгаря моята уста,
но погледът не спира да блуждае,
да плаче от любов.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 31
Архив