Вървим и в крачките свои замлъкваме.
Листата падат- опит за промяна вечен.
В очакване на слънчева прегръдка
земята се усмихва насълзено.

Дълго, дълго чакали сме всички
от локвите калта си да измием,
преди умиране жадуваме да стоплим 
сърцата си корави и изстинали.   
Искам поне един сигнал, един нищожен жест,
едно съмнение.Едно да разбера – защо листата
падат и разликата между тях и нас къде е ?