Във миналото беше ти за кратко,
във скута свой ме приюти.
Аз още помня пламъка в онези ти очи,
в които нежно се топих.

И помня как със меката ръка ,
аз твоята по-тежка хванах.
И носех се без въздух, без слова,
издигах се до небесата.

Допирът ти беше настоятелен и смел,
във грубата ти нежност търсех да ме разбереш.
Тогава внезапно в моите още детски очи аз те заобичах
и те извисих.

Мислех си аз, че ще бъдеш вечен,
че в теб ще вирея като цвете в пръстта,
но не разбрах аз, не разбрах аз изобщо,
че онази вечер последна ще е за нас.

Не, аз не страдах, не, и не мразех.
Аз нищо не исках от теб.
Ти никога, никога не можа да чуеш
плача на онова последно
"Обичам те " .