Сиви са и зли всичките ни дни.
Оплакват се отново всички от
живота. Не стигали пари във
бедните ни дни,не могат всички
пак да карат скъпи мерцедеси.
На опашката във дни, когато вън вали
се блъска пак народа и ръга се със
злоба, с тревога, във несгода, без умора,
некултурен е народа.
И във онези дни, докато не спира да вали,
и локвите не спират да пръскат от колите,
и автобусите не спират да закъсняват,
и хората не спират да се озверяват,
настървяват, побеляват..................
Във онези дни се чувстваме сами, и
мислим си че черна гавра е живота.
Че ние сме всички заслужили и добри,
че всеки заслужава по - добро от живота.
И тогава, когато не спира да вали
и хората са останали без един лев във джоба,
колко е лесно, колко е лесно да се обърнеш и да
кажеш : " аз мразя живота ".
Тогава от добри ставаме отмъстителни и зли,
и действаме отровно, и действаме ужасно.
Омразата руши калните ни дни и ние бавно
се превръщаме в нищожества.
Има ли, има ли сила на земята, която да
влезе на хората в сърцата, която да моли,
да търси във тях онова, което е потънало във прах.
Онова, което те кара без награда да направиш добро,
да забравиш за товара.
Да обърнеш изстуденото си уморено тяло
от мрака към слънцето, което след дъжда
изгрява.
Pozdravi i ot men :)
