Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2010 20:47 - Kogato nqkoi si otiva
Автор: malkatapoetesa Категория: Поезия   
Прочетен: 2001 Коментари: 1 Гласове:
1



Те си отиват, онези хора,
оставят ни с опечалените сърца.
Предаваме им голите си чувства,
а след това те се сбогуват с нас.

Умираме от болка във сърцата,
и търсим зов във всеки ден и мрак.
Някакво лекарство е спасение, за да
замаже паметта на болната душа.

Откакто тях ги няма, онези хора,
във нашите очи заспива тишина,
която отговорът знае, но не спира
да пита всеки път " защо" и "как".

Защо когато радостта огрее
в градината със сянка и роса,
тя винаги безследно си отива,
напуска смеещите се като деца
цветя.

Когато щастието дойде, то винаги
настъпва с любовта.И гъделичка ни
по чувствата ранени, по чувствата
копнеещи за топла длан.

Когато то реши да си отиде, изгаря ни
пожарът на скръбта.
И много силни трябва да сме,много,
за да оставим щастието ни да продължи
по своя път.

И може би така е трябвало, и може би
така е редно, никога да не разбираме
защо онези хора са си тръгнали.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Bravo! Mnogo e silno!
01.04.2010 22:46
sus naraneni 4uvstva, lubov i priznatelnost kum vsi4ki tezi hora ! Koito 6te produljava da gi ima nqkude dulboko vuv suznanieto :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malkatapoetesa
Категория: Поезия
Прочетен: 41436
Постинги: 65535
Коментари: 3
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031