Няколко секунди само
ще продължи словесният ни мир.
Дълбоко в моето съзнание ще знам къде си ти.

Те си отиват, онези хора,
оставят ни с опечалените сърца.
Предаваме им голите си чувства,

Сиви са и зли всичките ни дни.
Оплакват се отново всички от
живота. Не стигали пари във

Във миналото беше ти за кратко,
във скута свой ме приюти.
Аз още помня пламъка в онези ти очи,

Вървим и в крачките свои замлъкваме.
Листата падат- опит за промяна вечен.