Няколко секунди само
ще продължи словесният ни мир.
Дълбоко в моето съзнание ще знам къде си ти.

Ще те попитам дали си притеснен,
нищо няма да отвърнеш ти.
Но цялата ти тежест в твоите очи
ще отговори вместо теб.

Кога и кой успя така да раздели
нашите души?Всичките ми опити дори
не спряха тази болка в теб за миг.

Ти не посмя пред мен да споделиш
натрупаните в тебе пластове
несбьднати мечти.
Вярата да ти вьзвьрна  позволи ми ти,
мечтая да погледам радостта ти
как се смее и цьфти..


Скитник си ти, може би ,
и нямаш дом, вьв който да ме
подслониш.Но аз не искам да живея
между твоите стени, а само в твоите очи.

Не трьгвай ти отново, остани
и автобусьт си този пьт изпусни.
Раздялата плаче с несдьржани
сьлзи, и тя се моли, остани.