Няколко секунди само
ще продължи словесният ни мир.
Дълбоко в моето съзнание ще знам къде си ти.

Те си отиват, онези хора,
оставят ни с опечалените сърца.
Предаваме им голите си чувства,

Сиви са и зли всичките ни дни.
Оплакват се отново всички от
живота. Не стигали пари във

Във миналото беше ти за кратко,
във скута свой ме приюти.
Аз още помня пламъка в онези ти очи,

           
Вървим и в крачките свои замлъкваме.
Листата падат- опит за промяна вечен.

                ***
 
Bezobla4no nebeto ste zaspi, bezobla4no I tazi ve4er.No do koga sus starite me4ti az ste jiveq , ste se smeq. Na kra4ki ot bezsmurtnite mi dni az vse jiveq i se smeq, i molq se po skoro da zaspq, predi da poludeq,...

Trqbva da znae6 koi si vsustnost, predi da potursi6 spodelenostta.
Ne tursi ramoto tam, kudeto du6ata ti ne se 4uvstva u doma.
Az sum imala hilqdi me4ti, ostavih nqkoi vuv staqta s praha.

Пъти,когато си ме молела да те разбера,
аз те слушах и го правех ,с мъка,
трудно ,но успях.

Ние сме хора, ние творим,
пречупваме през нашите сърца лъчите,
изстреляни от чуждите тела.

Хора, вие вървите все така безпокоино.
Не грейва усмивка на лицето ви.
Търсенето ли не ви оставя време,

Моментите, когато искаме да мълчим,
чувствата , които се стремим да задушим,
се появянат, за да ни напомнят,

Тиха вечер,
светлини омайващи търсят път във мрака,
но мракът, небесен и обсебващ,