Пъти,когато си ме молела да те разбера,
аз те слушах и го правех ,с мъка,
трудно ,но успях.

Ние сме хора, ние творим,
пречупваме през нашите сърца лъчите,
изстреляни от чуждите тела.

Хора, вие вървите все така безпокоино.
Не грейва усмивка на лицето ви.
Търсенето ли не ви оставя време,

Моментите, когато искаме да мълчим,
чувствата , които се стремим да задушим,
се появянат, за да ни напомнят,

Тиха вечер,
светлини омайващи търсят път във мрака,
но мракът, небесен и обсебващ,

Понякога нещата се налагат със страшна сила
и всеки път за по-добро стечение на обстоятелствата е обречен.
Сред мислите непреходни и дълги,

Ние сме капки във дъжда!
Изстреляни от облачната висота,
разпръскваме се върху земните поля.

Всички очакваме от него- живота щастието.
Готови сме да жертваме миговете си на спокойствие,
за да не преживяваме ужаса от предначертаното ежедневие.

Толкова много думи могат да бъдат изречени,
толкова сълзи могат да бъдат изплакани,
че всичките ние от това да останемпотресени.

Когато си сам в едрият мрак
повече стоиш сгушен в ъгъла
повече си говориш сам или със себе си,