Всички очакваме от него- живота щастието.
Готови сме да жертваме миговете си на спокойствие,
за да не преживяваме ужаса от предначертаното ежедневие.
От страх, че времето минава незабелязано прибързваме понякога с делата си,
не изслушваме до край сърцето си.
Опитваме се да планираме щастието ,
да търсим рамката му някъде в бъдещето,
но то никога не идва навреме, винаги настъпва неочаквано.

Щастието не е във великите мисии и тяхното осъществяване.
То е в присъствието на факторите,
които те довеждат до това осъществяване.
Щастието е в онова, което може да те запълни, когато си най- празен, непечеливш и забравен.
То е там, където винаги знаеш, че можеш да останеш, където някой те чака.
Много хора вярват, че щастието е в споделените вещи и пари и почти успяват да изглеждат правите.Но пътят за тях може би е вече предначертан. Те цял живот прекарват в търсене на вещи, които да не им омръзнат.
Истината за щастието е вътре в човека и всички опити за търсенето `и навън не помагат. Когато успеем да бръкнем достатъчно надълбоко в себе си, да докоснем сърцата си и да ги оставим да полетят с мечтите си- това е щастието.